Дъхът - този, който ме спасява всеки път

Не крия от никого тук, че в последно време преживявам труден период.

В момента се грижа за болната си майка, която е на постелен режим за месец в следствие на пукнат таз. Миналата седмица лекарите откриха, че има мозъчен тумор и след като тазът се възстанови, й предстои сериозна операция.

Разбира се, тя е човекът, който понася основния товар в този момент. Убедена съм, че не е никак лесно човек да е на легло за толкова дълго време. Но всеки, който се е грижил за свой болен близък, ще потвърди, че това също е нелека задача. Освен допълнителните задължения в графика, за грижещите се остава и неизвестността относно това дали и как ще се възстанови техния любим човек.

Като всеки друг и аз съм имала тежки моменти в живота си. Признавам, че именно в тях практиката ми е най-силна и стабилна. Сякаш кризите ме мобилизират и насочват вниманието ми към онова, което е наистина важно - да съхраня себе си, докато съм в услуга на друг. За да можем всички да излезем здрави от ситуацията.

Като терапевт не се занимавам директно с физическите болки на тялото, но работата ми е пряко свързана с умствените товари, емоционалните блокажи, травмите и мъките на хората. Знам колко тежи да не спиш, да си прегорял, да си тревожен, да си уплашен, да си в неизвестност какво предстои ... Знам, защото съм го преживявала и го преживявам.

Онова, което винаги ми е помагало е било да дишам дълбоко. Нямам предвид просто да поемам няколко пъти бавно дъх, когато ми е напрегнато. Макар че това също би могло да помогне. Говоря за дълбоката, осъзната, бавна, редовна работа с дъха. Онази, която позволява на нервната система да се отпусне, за да е здрав и пълноценен съня. Онази, която подобрява концентрацията, снабдявайки тялото с повече кислород. Онази, която връща усещането за себе си.

За мой огромен късмет съм имала възможността да се уча да дишам (да, това е умение и не можете да си представите колко малко хора го имат) с прекрасни учители от цял свят, принадлежащи на всякакви традиции.

Учила съм интензивни дихателни техники, които предизвикват катарзис и възвръщат хомеостазата на тялото.

Учила съм и традиционни пранаяма техники от йога и тантра, които фино разширяват капацитета на дишане, по този начин разширявайки и капацитета на съзнанието.

Дишането е лек. Имаме достъп до него по всяко време, във всякакви ситуации. То е инструмент, който, използван правилно, регулира нервната и ендокринната системи, лекува органите и изчиства ума от старите багажи.

Дишането е нашата връзка със самия живот.

В последните 15 години съм развивала и усъвършенствала своята връзка с дъха и знам, че мога да се уповавам на него, каквото и да се случва в живота ми. А съчетан с движение, той се превръща в мощен инструмент за регулация на процесите в тялото и лекуване на травми. Нека добавим и последния елемент - осъзнат фокус навътре и имаме изключителен инструмент за себепознание.

Кризите в живота ни са огромни възможности.

Използвам тази, през която преминавам сега, за да започна да споделям себе си и практиките си по-смело. Защото виждам колко много хора се нуждаят не просто от терапия с думи. Нуждаят се да се върнат обратно в телата си, да пристигнат в настоящето и да изградят умението да присъстват истински за себе си.

За това с огромна радост, вълнение и трепет те каня да практикуваме заедно.

Първата практика, която споделям е виняса крама йога. Разбери повече за практиката и запази своето място за нея тук. Ще се радвам да се видим на постелките всяка сряда от м декември от 7:30 до 8:30 в ZOOM.

Ела да споделим този свещен съюз между дъх, движение и внимание - троицата, която разгръща полето на осъзнатост и присъствие.