Бърнаут - когато в желанието да си професионалист забравиш да си човек

Бърнаут беше абсолютно непознато състояние за мен до март месец тази година.

Няколко месеца по-рано бях решила да ида на обучение, фоксурано именно върху третирането на бърнаут и сякаш тялото ми прояви жив интерес да разбере от първа ръка какво е това и с какво е разлчино от умора.

Самото обучение беше безценно за мен и методът, който получих там е сред фаворитите ми за работа с клиенти. В това обучение научих, че усещането, че всичко зависи от теб и няма никакво време, може да се регулира сравнително бързо. Но също така научих, че последствията от бърнаут са трайни и могат да съпътстват човек месеци, дори години след самото преживяване. Неслучайно множество хора са хоспитализирани в следствие на бърнаут.

Днес, в навечерието на най-натовареният месец в годината, споделям с вас някои основни точки за бърнаута. Надявам се с тях да можете да разпознаете, ако това състояние започне да се проявява в живота ви. А ако някой тук вече живее с последиците от бърнаут, тук ще получи насоки как да се погрижи за себе си.

Бърнаут - синдромът на най-добрият работник

Вярвам, че всеки, който е преживял бърнаут знае - прегаря се от неща, за които наистина ти пука. Никой не прегаря, правейки нещо, което не го вълнува. Бърнаут се случва, когато гориш в нещо, когато имаш високи очаквания и големи надежди. И когато смяташ, че само от теб зависи те да се случат.

Все повече експерти наблюдават дълбокото усещане за малоценност, с което живеят онези, преживели бърнаут. Обикновено това са силно инвестирани в работата си хора, които вярват в това, което правят, които са емпатични и които (когато са здрави) са изключително продуктивни. Често под този упорит труд стоят чувства за безпомощност и малоценност. И именно това не позволява на човека да спре, когато е време да спре.

Знам, че това не е нещо, което искаш да чуеш, но дългосрочно ще е добре за физическото и психическото ти здраве да приемеш, че статистически по-склонни към прегаряне са хора, които преживяват:

• свръхидентификация с другите

• зависимост от високата си самооценка

• чувство за дълг

И когато горните преживявания се срещнат с реалността, тези хора често стигат до извода, че са некомпетентни. А това съвсем не е така. Някои психолози смятат, че хората, които са преживели бърнаут, имат маладаптивни стратегии за справяне със стрес. В това има доза истина и тя се отнася до невъзможността на тези хора да приемат реалността и да се пригодят към нея.

Ето кои са основните фактои, които водят до бърнаут:

1. Лоша работна среда, в която има високи изисквания и малко ресурси.

2. Токсичен шеф, който смята, че работниците са роби и може да разполага с времето им, както той сметне за добре. (Аз, като човек, който работи за себе си, сериозно трябваше да преомисля работата си и да приема, че не съм особено мила и добра към единствения човек в екипа ми - мен.)

3. Липса на подкрепящи колеги.

4. Личностни характеристики на самия човек, най-вече перфекционизъм и people-pleasing

Кои хора са податливи на бърнаут?

Различни статистики от цял свят сочат, че най-често от бърнаут страдат хора в помагащите професии - лекари, сестри, учители, психолози и терапевти, наред с полицаи, адвокати, пожарникари и други, чиито професии са с високи нива на стрес.

Освен това, при бърнаут винаги гледаме личностните характеристики на човека. Склонен ли е да иска да се харесва? Иска ли да впечатли? Колко е важно за него мнението на другите? Колко е идеалистичен, емпатичен? За колко продуктивен и успешен смята себе си?

Има ли предишни сериозни травми в живота си? Това е въпрос, който аз си задавам в работата си прегорели хора след като гледах един TED Talk, в който бърнаут се сравняваше по симптоми с PTSD. Това ме накара да се замисля не само за връзката между двете състояния, но и за това как те си взаимодействат в живота на човек.

Ако си имал бърнаут, можеш да имаш силни физически преживявания от малък тригър, можеш да изпитваш неконтролируеми емоции в привидно маловажни ситуации и често имаш дългосрочни проблеми със съня. Същото е, когато имаш PTSD.

А ако страдаш от пост-травматично стресово разстройство и нервната ти система вече функционира по по-различен начин в следствие на това, увеличен ли е рискът от бърнаут? За мен има двупосочна кореалация между двете състояния.

Кривата на бърнаут

Установено е, че това състояние протича по една и съща крива.

Стъпка едно е надеждата - големи очаквания, високи изисквания, вяра, емпатия, романтизиране на ситуацията, желание за доказване.

После идва отрезвяването. Човек разбира, че реалността е различна от представите му. Хората, склонни към бърнаут, вместо да спрат и да преосмислят стратегията си, в тази фаза се хвърлят да работят още по-усилено. Когато това не сработи, те губят вяра в себе си, стават вяли и унили.

После идва липсата на работен тонус. Умората и раздразнението стават константни. Физическите отражения на бърнаут започват да се проявяват - променят се сънят и апетитът. Човек започва да прибягва до различни отбягваи механизми (пиене, пушене, наркотици, шопинг, компулсивно хранене).

И за финал идва самото прегаряне, което е свързано с високи нива на апатия, гняв и силно изразени физически симптоми (сърцебиене, гадене, повръщане, влошено здраве на кожа, коса и нокти). При някои хора бърнаут може да отключи сериозни здравословни състояния - хронични заболявания, дори инфаркт и рак.

Прегорях. И сега какво

Обикновено хората, преминали през сериозен бърнаут, напускат работата си. Някои дори сменят индустрията. Трети излизат в сабатикал за продължително време.

Но самото излизане от ситуацията, която е била предпоставка, не е достатъчно.

Важно и нужно е самият човек да предприеме няколко стъпки

1. Да се погрижиш качествено за себе си. За да има добра грижа от теб за теб ще трябва да се научиш да слушаш тялото си. Да ядеш, когато си гладен. Да спиш, когато ти се спи. Да се движиш, когато имаш нужда да изразходващ енергия. Да се чуваш, усещаш и да си даваш нужното.

2. Да си създадеш подкрепяща среда. Хората, които преживяват бърнаут с големи киселяци. И често се чувстват много самотни. Ще трябва да се научиш да искаш помощ, когато имаш нужда от нея и да я получаваш без да изпитваш вина. Невъзможно е да преминеш сам през живота.

3. Да преосмислиш целите си. Амбицията е хубаво нещо, когато е осъществима. Неслучайно има израз болна амибиция - именно тя разболява човека. Не забравяй, че не си супер герой и няма да постигнеш огромните си цели за 3 месеца. Спри да гледаш безумните истории на хората в социалните мрежи. Не всичко в интерент е истина.

4. Да преосмислиш идеалите си. Чии идеали и ценности следваш? Своите или на някой друг? Интроспекцията в това отношение е безценна - често съвсем несъзнателно човек е движен от желанието да угоди или да се хареса на някои друг. Но този друг няма да изживее живота ти, вместо теб. Нито ще изстрада болестите ти. Нито ще се радва на семейството ти. Ти си този, който създава баланса и който избира в какво и как да влага енергията си.

5. Да си намериш занимания извън работата. Всичко, което те разтоварва, зарежда, изморява приятно физически е добро начало. Дълбоко релаксиращи дейности са от голяма полза!

Може би най-важното откритие, което направих (и правя) след моето прегаряне е това:

В желанието си да бъда перфектен професионалист, забравих как да бъда обикновен човек. И това нанесе своите поражения. Съвършенството е абсолютно невъзможно. Никой от нас няма да го постигне (най-малкото зашото не знаем какво точно е то). Но грижата, нежността и състраданието към себе си могат да бъдат развити, особено когато човек дълго време е живял без тях.

За финал ви оставям с една идея. Всички ние имаме ранено животинче в себе си. И всички искаме то да е силно и здраво. Оздравяването му обаче не се случва с дебели книги, "трябва" и 10-стъпков план, който да се прави ежедневно (щото иначе си провал). Оздравяването му се случва с много много много любов и още толкова търпение.