Преди по-малко от месец беше рожденният ми ден. Станах на 33.
30-те ми категорично са най-хубавите ми години! Чувствам се все по-центрирана и наясно със себе си. Имам сила и енергия и знам в какво искам да ги влагам. Границите ми са стабилни. Приоритетите - ясни.
Мисля, че жените ставаме все повече себе си възрастта. Но това е тема на друг разговор.
Около рожденния си ден си направих равносметка - за всичко, което съм пуснала (а то в последните години е много!), за всичко, което съм поканила. За изборите, които правя. Ежедневно. Сведох равносметката си до 2 признака, че съм започнала да обичам себе си.
Споделям ги с теб, защото вярвам, че ще отворят врата за осъзнавания.
Спираш да се опитваш да се харесваш на хора, на които не искаш да приличаш
Спомням си точния момент, в който разбрах, че години наред съм се опитвала да бъда "някоя", за да се харесам на някого. Виждах определени хора като готината общност, към която трябва да принадлежа. За да бъда и аз готина. Правих компромиси, съобразявах се, променях се, за да пасна на място, което не е за мен.
Влязох в готината група и (шок и ужас!) - оказа се, че тези хора не са нищо особено. Скучни са ми, нямам за какво да си говоря с тях и не бих искала да приличам на тях по никакъв начин.
Какво научих от това преживяване?
Срещнах се със срама си. Всъщност съм искала да съм сред тях, защото съм се срамувала от това, което съм. Мислила съм си, че имам стойност само ако съм сред "готините деца". Срамувала съм се да съм си аз - най-обикновена и несъвършена. Срамът е дълбока емоция, предизвикателна за чувстване. Когато живееш в него, си мислиш, че нещо/някой отвън трябва да ти придаде стойност.
А аз съм стойностна сама по себе си. Точно както и ти.
Научих, че средата не е просто важна, тя е определяща. Неслучайно има толкова клишета по темата. Любимото ми е - кажи ми кои са петте човека, с които прекарваш най-много време и ще ти кажа кой си. Клишетата крият истини. Не можеш да растеш и да се развиваш в среда, в която не си себе си. Точка.
Научих се да поставям себе си на първо място. Все по-малко ме вълнува какво ще си помислиш ти за мен. Важно е аз какво ще си помисля за теб. Как аз ще те усетя, дали искам да прекарвам повече време с теб. Дали искам да ти направя място в живота си. Главната роля в твоя живот е за теб. Ти си най-големият авторитет в живота си.
2. Започваш да вярваш в себе си и да се придвижваш към мечтите си
Ок, не ми е приятно да го призная, но истината е, че дълги години съм живяла във фантазии без да предприемам реални действия.
Фантазия без действие е заблуда. Не знаеш как да преместиш фантазията в реалността? Запиши си 20-мин безплатна консултация, за да започнеш процеса.
Гадното е, че единственият, когото можеш да заблудиш си самия себе си. По-гадното за мен беше осъзнаването, че без дисциплина няма да се получат нещата. Големите промени са низ от малки крачки, които правиш ежедневно. Без да се отказваш и демотивираш от неуспеха.
Какво е онова, което мотивира хората да правят реални промени в живота си? Това е отговорът на този въпрос:
3. Как искаш да изглежда един най-обикновен ден от живота ти?
Дай да се разберем. Не говоря за съвършения ден, докато си на почивка. Не говоря за съвършения ден, в който изведнъж си се оказал неприлично богат и единствената ти работа за деня и да решиш в кой ресторант ще вечеряш.
Говоря ти за един най-обикновен ден, изживян до съвършнество. Една обикновено съвършена сряда, например.
В колко часа ставаш? Какво закусваш? Как си говориш с децата, с мъжа си? Как си прекарваш деня? С какво си облечен? Какъв цвят ти е косата? Опиши ми всичко до най-малка подробност.
Кое е онова, което прави този ден съвършен? И как можеш да се придвижиш към него?
Забелязваш ли, че съвършенството не идва отвън през някакви идеални обстоятелства? То се случва като вътрешно състояние на удовлетворение.
В най-хубавите ми дни си лягам уморена и доволна вечер. Знам, че не всичко е било по конец, но съм имала време да поработя по проекти, които ме вдъхновяват, да се погрижа за себе си, да сготвя за семейството ми и да се насладя на хубава книга и чаша кафе.
Условията за тези съвършени дни се създават вътре в нас. И са свързани със самоналожените ни ограничения и преградите, които си поставяме. Отвъд тях има безкрайно много любов точно за нас, която чака да я видим и приемем. Това е нещо, което знам с цялата си същност. За да го разбереш и ти, запази си час за лична сесия. Отвори врата за живот, който обичаш.
Kommentare