Свободата да носиш отговорност и какво ти пречи да я поемеш

Съвременната терапия е фокусирана върху умението на човек да поеме отговорност за собствения си живот. Именно от там идват свободата в личния избор и растежа в желаната посока.

Като терапевт работя с хора, които са клинично здрави, но срещат други трудности в живота си - имат проблеми във връзките си или на работа, страдат от липса на самочувствие или не могат да се справят с определен повтарящ се модел на поведение.

Всички тези казуси изискват от човек да се обърне към себе си и да започне да разбира по-добре какво се случва във вътрешния му свят. Да поеме отговорност за онова, което е негово и да развие нови умения да се подкрепя, да се обича, да присъства за самия себе си.

Това е поетапен процес, който се случва с индивидуалното темпо на човека и зависи от множество фактори.

Когато говорим за поемане на отговорност, има един голям фактор, който пречи на това и който често срещам в работата си.

Интернализиран срам

Аз го наричам още хроничен, но терминологията в случая е второстепенна.

Срамът е емоция, която всеки човек в живота си е изпитвал. Той е социална емоция, която ни учи какво е приемливо и какво не в обществото. Той ни прави принадлежни към "племето" и ни помага да се адаптираме към неговите норми и порядки.

Какво се случва обаче, когато човек изпитва срам през цялото време? Именно това е този интернализиран или хроничен срам.

При него усещането е, че:

• си постоянно под прожектор

• някой те гледа и те съди за всяко нещо, което правиш/не правиш

• критиката е изключително опасна

• никога не можеш да си напълно себе си, трябва да се съобразяваш с кого си и къде си

• в теб има нещо грешно/счупено/неправилно и ако го намериш и поправиш, всичко ще си дойде на мястото

Но колкото повече търсиш това "счупено", толкова по-въображаемо става то. Сякаш никога не стигаш до него и това създава огромно вътрешно напрежение.

Срамът обича да се крие

Някои хора лесно ще открият тези усещания в себе си. Други, които носят много интернализиран срам - не.

Срамът често се маскира като гняв и отбранителни реакции или като непукизъм и отбягващи реакции.

Човек казва "Не ми пука", а съществото му се разкъсва.

Човек получава дори малка критика от някого и (несъзнателно) възприема това като атака върху идентичността си, следователно трябва да се защити.

Какво общо има срама с отговорността

Именно в тези защитни механизми можеш да видиш как срамът блокира поемането на отговорност. Защото отговорността е да кажеш: "Да, аз съм отговорен за това." Да приемеш, че си правил нещо по определен начин и да решиш как искаш да го правиш занапред.

Но ако да си отговорен се асоциира с проблем в твоя характер, твоята ценностна система или твоята идентичност (както се случва при интернализирания срам), поемането на отговорност става трудно. Защото човек възприема действията си/мислите си/поведението си като следствие от някаква изначална "грешка" в самия себе си. И понеже не може да я открие и поправи (защото такава няма), възприема, че самият той е някак неправилен.

Тогава поемането на отговорност е равносилно на огромен товар, който смазва и без това крехката идентичност. Единствено спасение са защитните или отбягващи механизми и кръгът се затваря.

Какъв е лекът

Бавно и полека човек с интернализиран срам се учи да отделя емоцията от идентичността си. Учи се, че срамът е просто емоция, която може да бъде почувствана и толкова. Той не е враг, нито пък хората, които го активират. Не е опасен. Не е вреден. Просто е част от емоционалния спектър на човешкото същество.

Учи се да се обича такъв, какъвто е. Учи се, че никога няма да бъде перфектен. Учи се, че другите също не са съвършени и човешките отношения имат нюанси. Учи се да не се изоставя, да не се насилва, да не изиксва невъзможното от себе си. Учи се да се отпуска.

Резултатът?

Свобода в изразяването. Автентичност да си такъв, какъвто си. Лекота и приемане към себе си и света. Дълбоко клетъчно усещане, че си обичан такъв, какъвто си. И способност да поемаш все повече отговорност за себе си и живота си.

Ако си готов да тръгнеш по този път на свобода, здрава емоционалност и зрялост, запиши си час за сесия с мен тук.