Освобождаване на емоциите: Историята на Д.

ДОКАТО ТЯ НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ЧУВСТВА…

Й беше непосилно да разбере какво иска. 

На първата ни сесия с Д., я попитах какво иска, каква е целта, която би желала да постигне с взаимната ни работа. Беше й безкрайно трудно да отговори в конкретика. 

Когато не можем да формираме с яснота желанията и нуждите си, често използваме много и сложни думи. Въртим се в кръга на собствения си интелект, опитвайки се да измислим нещо умно. Истината е, че нуждите и желанията не се пораждат в ума. 

Те идват от сърцето. И за да стигнем до тях, трябва да си позволим да чувстваме. 

Започнахме работа с Д. Поетапно и методично тя се учеше да стои с предизвикателните си емоции - гняв, завист, обида, огорчение, тъга, ревност, страх, срам. Минавахме през няколко от тях във всяка сесия. Емоцията обикновено не идва сама, тя отключва след себе си редица други емоции, спомени и преживявания. 

Беше й трудно, умът й се опитваше да бяга, да измисля всякакви рационални “решения” на проблема. Но проблем нямаше, просто непочувствани емоции. Емоциите ти никога не са били и няма да бъдат проблем, за това спри да се опитваш да ги решаваш.

На седмата ни сесия ми сподели, че иска семейство. За първи път го изричаше на глас. Беше й трудно. Уязвимо е да говориш за желанията си след като си ги потискал години наред. Намерихме стратегия как да заяви желанието си пред обекта на чувствата й.

На осмата сесия ми сподели каква е кариерата на мечтите й. Направихме план от къде да започне. Д за първи път говореше толкова ясно и просто за желанията си. Никак не й беше лесно. Страхът продължаваше да се прокрадва, но по-силно беше облекчението.

Облекчението от това, че може да заяви собствената си истина и да застане зад думите си с действия, мисли и емоции. Че е готова да работи за това, което иска и е отворена да бъде приятно изненадана от живота.

Докато потискаше емоции си, Д си мислеше, че трябва генерално да промени себе си, за да се напасне в един живот, който не беше по нейна мярка. Сега знае, че тя моделира живота си и използва емоциите си като навигационната система, която я води по пътя на мечтите й.

В рамките на 12 сесии Д. разви ново умение - да чувства. Разбра, че страхът, гневът, вината, тъгата не са опасни и няма нужда да се предпазва от тях. Научи се да ги разпознава в тялото си, да остава с тях и да научава от всяка своя емоция нещо ценно за себе си. В последната ни сесия ми сподели, че сега, когато изпитва "трудна" емоция заедно с нея има и голяма доза вътрешна увереност. Защото Д. вече знаеше какво да прави, когато дойдат емоциите.

Искаш ли и ти да се научиш? Започни своята дълбока среща с емоциите тук.